10 неща които не знаехте за древен Египет. Земята на фараоните е известна с огромните си пирамиди, превързаните мумии и златните си съкровища. Но колко наистина знаете за древен Египет? Дали Голямата пирамида е построена от роби? Как работи мумифицирането? Тук египтологът Джойс Тилдесли споделя 10 по-малко известни факта…

Камилата не е използвана редовно в древен Египет до самия край на династичната епоха. Вместо това египтяните използвали магарета като товарни животни и лодки като изключително удобно транспортно средство. Река Нил тече през центъра на тяхната плодородна земя, създавайки естествена магистрала (и канализация!).

Течението помагало на тези, които трябвало да гребят от юг на север. А вятърът улеснявал живота на тези, които искали да плават в обратната посока. Реката е била свързана чрез канали със селища, кариери и строителни обекти.

Огромни дървени баржи са използвани за транспортиране на зърно и тежки каменни блокове, а леки папирусови лодки превозвали хора за ежедневната им работа. И всеки ден, високо над реката, се смятало, че богът на слънцето Ра плава по небето в своята слънчева лодка.

Мумията – изкормен, изсушен и превързан труп – се превърна в определящ египетски артефакт. И все пак мумифицирането било скъп и отнемащ време процес, запазен за по-богатите членове на обществото. По-голямата част от мъртвите в Египет са били погребвани в прости ями в пустинята. Защо древните египтяни са използвали мумифициране в Древен Египет и защо са оставяли сърцето в тялото?

Защо изобщо елитът е почувствал необходимостта да мумифицира телата на своите владетели? Те вярвали, че е възможно да се живее отново след смъртта, но само ако тялото запази разпознаваема човешка форма. По ирония на съдбата, това би могло да се постигне доста лесно чрез погребване на мъртвите в пряк контакт с горещия и стерилен пустинен пясък. Тогава би настъпило естествено изсъхване.

Но елитът искал да бъде погребан в ковчези в гробници. Това означавало, че техните мъртви тела, които вече не били в пряк контакт с пясъка, започнали да гният. Двойните изисквания за сложно погребално оборудване плюс разпознаваемо тяло довели до науката за изкуствената мумификация.

Гробницата била проектирана като вечен дом за мумифицираното тяло и духа, който живеел до него. Достъпната гробница-параклис позволявала на семействата, доброжелателите и свещениците да посещават починалия и да оставят редовни дарения, докато скрита гробна камера предпазвала мумията от повреди.

В гробницата-параклис редовно се донасяли храни и напитки. След като са били духовно погълнати от ка, те са били изяждани физически от живите. По време на „празника на долината“, ежегоден фестивал на смъртта и обновяването, много семейства прекарвали нощта в гробниците-параклиси на своите предци. Часовете на тъмнина били прекарвани в пиене и пируване на светлината на факлите, докато живите празнували срещата си с мъртвите.

В Египет мъжете и жените били с еднакъв социален статус и били третирани като равни в очите на закона. Това означавало, че жените можели да притежават, печелят, купуват, продават и наследяват имущество.

Те можели да живеят незащитени от мъже настойници и, ако овдовеят или се разведат, можели да отгледат собствените си деца. Те можели да заведат дела пред съдилищата и да бъдат наказани от тях. И от тях се очаквало да заместват отсъстващ съпруг по бизнес въпроси.

Всеки в древен Египет трябвало да се ожени, като на съпрузите и съпругите са били разпределени допълващи се, но противоположни роли в брака. Съпругата, „стопанката на къщата“, отговаряла за всички вътрешни, домашни въпроси. Тя отглеждала децата и ръководела домакинството, докато съпругът й, доминиращият партньор в брака, се грижел за осигуравянето на прехраната.

Йероглифното писане – скрипт, състоящ се от много стотици сложни изображения – било красиво за гледане, но отнемало доста време за създаване. Следователно е запазено за най-важните текстове; писанията, украсяващи гробници и стени на храмове, и текстове, записващи постиженията на фараоните.

Докато се занимавали с ежедневната си работа, египетските писари редовно използвали йератика – опростена или съкратена форма на йероглифно писане. Към края на династичния период те използвали демотика, още по-опростена версия на йератика.

И трите писмености са използвани за писане на един и същи древен египетски език. Малцина от древните обаче можели да четат йероглифи или йератика. Изчислено е, че не повече от 10 процента (а може би значително по-малко) от населението е било грамотно.

В идеалния случай владетелят на Египет би бил син на предишния владетел. Но това не винаги било възможно и церемонията по коронясването имало силата да превърне най-невероятния кандидат в непобедим владетел.

Най-малко три пъти жените заемали трона, управлявайки самостоятелно. Най-успешната от тези жени владетелки, Хатшепсут, управлявала Египет повече от 20 проспериращи години. Можем да класифицираме Собекнефру, Хатшепсут и Твосрет като царуващи жени фараони.

Някои от египетските владетели се женели за своите сестри или полусестри. Тези кръвосмесителни бракове гарантирали, че кралицата е обучена в задълженията си от раждането си и че тя остава напълно лоялна към съпруга си и техните деца.

По това време се осигурявали подходящи съпрузи за принцесите, които иначе биха могли да останат неомъжени. Същевременно се ограничавал броя на потенциалните претенденти за трона. Браковете брат-сестра обаче никога не са били задължителни и някои от най-известните кралици на Египет – включително Нефертити – не са били от кралски произход.

Кръвосмешителните бракове не били често срещани извън царското семейство до самия край на династичната епоха. Ограничената египетска терминология („баща“, „майка“, „брат“, „сестра“, „син“ и „дъщеря“ са единствените използвани термини). А тенденцията била тези думи да се прилагат свободно, така че „сестра“ да може с еднаква валидност да описва действителна сестра, съпруга или любовница. Това довело до голямо объркване по този въпрос.

Почти всички фараони от Старото царство (ок. 2686–2125 г. пр. н. е.) и Средното царство (ок. 2055–1650 г. пр. н. е.) са построили пирамиди гробници в северните пустини на Египет. Тези силно забележими паметници свързват владетелите с бога на слънцето Ра, като същевременно възпроизвеждат могилата на сътворението, изплувала от водите на хаоса в началото на времето.

Но в началото на Новото царство (около 1550 г. пр.н.е.) изграждането на пирамиди вече не било на мода. Фараоните вече строили два напълно отделни погребални паметника. Техните мумии щяли да бъдат погребани в скрити скални гробници в Долината на царете на западния бряг на Нил в южния град Тива, докато добре видим мемориален храм, разположен на границата между обработваемата земя (домът на живите) и стерилната пустиня (домът на мъртвите), ще послужи като фокус на кралския погребален култ.

След разпадането на Новото царство следващите владетели са били погребвани в гробници в Северен Египет. Някои от погребенията им никога не са били открити.

Класическият историк Херодот вярва, че Великата пирамида е построена от 100 000 роби. Неговият образ на мъже, жени и деца, отчаяно работещи в най-тежки условия, се оказа изключително популярен сред съвременните филмови продуценти. Това обаче е грешно.

Археологическите доказателства показват, че Голямата пирамида всъщност е била построена от работна сила от 5000 постоянни служители и до 20 000 временни работници. Тези работници били свободни мъже, призовани съгласно системата на три- или четиримесечна смяна на строителната площадка, преди да се върнат у дома.

Тези работници били настанявани във временен лагер близо до пирамидата. Там те получавали заплащане под формата на храна, вода, медицинска помощ и, за тези, които умирали на работното място – погребение в близкото гробище.

Клеопатра VII, последната владетелка на древен Египет, спечелила сърцата на Юлий Цезар и Марк Антоний, двама от най-важните хора на Древен Рим. Със сигурност тогава тя трябва да е била изключителна красавица? Нейни монети обаче предполагат, че това вероятно не е било така.

Всички я показват в профил с изпъкнал нос, изразена брадичка и дълбоко поставени очи. Разбира се, монетите на Клеопатра отразяват уменията на техните създатели и е напълно възможно кралицата да не е искала да изглежда твърде женствена върху парите, които представляват нейния суверенитет в и извън Египет.

Класическият историк Плутарх – който всъщност никога не е срещал Клеопатра – ни казва, че нейният чар се криел в нейното поведение и в красивия й глас.

https://kakda.org/