…„Юда”, който излезе тези дни[1].
Малко неща се случват в този роман. В една зима трима души седят в къща в покрайнините на Йерусалим. Те са на 25, 70 и 45 години. Един млад революционер, един стар анти-идеалист и една разочарована от мъжете жена.
Освен това в къщата има духове.
Юда и духът на Исус участват в драмата между тримата. В къщата е и Абрабанел, духът на починалия баща на жената. Става дума за предателство и лоялност, и за това, че не всичко, което изглежда като предателство, наистина е предателство. Понякога предателите просто са изпреварили времето си.
Както Юда, предал Исус с прословутата целувка?
Юда е обичал Исус и е вярвал в Него повече, отколкото Исус е вярвал в себе си. Исус не е бил сигурен какво ще се случи при разпъването на кръста, бил е нервен. Това е предадено в Новия Завет.
И той изгубва вяра в една изначална християнска идея.
Любовта е много интимно чувство и ние нямаме толкова много от него в нас, че да обичаме всички хора. Човек може да обича в най-добрия случай от 5 до 10 други хора. В изключителни случаи може би 15. И тази любов няма нищо общо с песните на птичките в слънчев ден, тя е опасна, ражда страх, тя е много егоистична. Романът атакува идеята за всеобщата любов.
С какво ви е интересен Юда?
Един въпрос ме преследва през целия ми живот: защо юдеите не са признали Исус? Исус не е искал да създаде нова религия. Той е бил юдейски реформатор. Той е ходел в синагогата.
Защо това толкова много ви занимава?
За първи път прочетох Новия завет на 15-16 години, защото исках да разбера по-добре ренесансовото изкуство, музиката на Бах, книгите на Достоевски. Веднага обикнах Исус. Но имах проблем с Юда. Целувката на Юда ми изглеждаше недостоверна.
Основният тон на вашия голям романа е дълбоко песимистичен. Старецът, в когото най-ясно ви разпознах, казва:
„Почти всички хора преминават през живота със затворени очи, от раждането до смъртта”.
Да, но накрая тримата се заобичват. Не всичко е било напразно. Това е повече, отколкото модерната литература като цяло ни признава.
Но на последните страници тримата се разделят.
Такъв е животът.
превод от немски Людмила Димова
със съкр..
Споделяне33
- A A A
Амос Оз за тайния разговор с мъртвите си родители, за Исус, Юда и предателството – пред „Цайт” и Дойчландфунк през 2015 г.
Израелският писател почина на 28 декември 2018 г. Разговорът със 75-годишният израелски писател се провежда в неговия кабинет, на втория етаж на модерен жилищен блок в покрайнините на Тел Авив. Погледът, хвърлен от прозореца, минава над почти безкрайно поле от сгради и стига чак до Средиземно море. Амос Оз е доайенът сред израелските писатели. През март 2015 г. той бе гост на Лайпцигския панаир на книгата, където бе представен най-новият му роман „Юда”. Израел беше гостуваща страна на форума .
Калифорнийска скука
Никоя култура, приела моралния релативиз...
30.12.2018 10:34
Романът атакува идеята за всеобщата любов.
многоо думи, многоо ..печал...
но, вчера ми попадна материала
и си, казах..това е..."за мен"...
та, това бил...най силният автор на иСраел..
олелеле..как си падам по такива дебати- антагонизми и витиеватости..
препоръчвам силно...
първо на гейтьо...
и, после на кака му въска....
Антагонизъм (от гръцки — спор, борба) е една от формите на противоречие, характеризираща се с остра, непримирима борба между враждебни сили и тенденции, между противоположни възгледи и интереси.
Религиозен антагонизъм
/на есеите..
нищо ново под Слънцето..
Човек е нужноо, да изчете, многоо още неща,
за да разбере...измамата на Септуагинта..
и най вече, да заживее просто и мирно..със Себе си..
др.Път, аз не познавам...
19.06 21:00 - Измамата на Септуагинта,
Продължение от Библията - лъжи и контрол - част 1.
Ако не сте прочели част 1, което е важно за разбирането на част 2, може да го направите директно от следният линк:
gnosis.blog/drugi/2011/04/05/.723034
Източник: illuminati-gnosis.blogspot/