Виртуалната реалност по-опасна от нашествието на извънземни?

С други думи, колкото повече технологии усвояваме, толкова повече заплахи за самите себе си създаваме. И ако през 50-те години на XX век, когато Ферми формулира своя парадокс, главната опасност е глобалната ядрена война, то днес мястото й е заето именно от виртуалната реалност.

Споменатият Станислав Лем също пръв прозира опасността от потапянето на света в илюзии. Той смята, че в историята на развитието на всеки разум има само много малък период, наричан „прозорец на контакта“. В този период цивилизацията се занимава с активна експанзия. Но на определен етап „фантоматиката“, насочена към удовлетворяване на все по-сложните желания, се оказва по-привлекателна от трудностите на експанзията и цивилизацията се самоизолира.

Днес футурологът Джон Смарт разрешава идеята на Лем, като предлага „хипотезата на трансцендирането“ (излизането извън пределите на битието). Според нея проблемът не е в удовлетворяване на желанията, а в това, че технологията на виртуалната реалност ще позволи да се създават независимо еволюиращи светове. Тяхното изучаване ще поглъща все повече ресурси на цивилизацията, като не оставя нищо за външното пространство. „Прозорецът на контакта“ се затваря, защото за задоволяване на любознателността микросветът се оказва по-приспособен от макросвета. Разумът става все по-мъдър и… по-пасивен.

Ако Лем и Смарт са прави, то бъдещето на земната цивилизация изглежда печално. И все пак има повод за оптимизъм. Многогодишните изследвания показват, че поради особеностите на мисленето им само за 5% от хората илюзорните светове са по-важни от реалния. Докато оставаме същества от плът и кръв, стремежът към пълноценен живот ще надделява.