СРАМОТА
ТОЗ ме бие по точки/ но, и аз се владея Отлично.....
Кеворк Кеворкян, журналист, таен агент на ДС и една от най-противоречивите фигури в медийното пространство през последните 30 години, получи най-голямото отличие на Съюза на българските журналисти, носещо името на Йосиф Хербст, за цялостна дейност и особени заслуги в българската журналистика.
Навръх 10 ноември.
В сайта на СБЖ носителят на наградата е описан като „създател на телевизионната легенда „Всяка неделя“ и „построил“ стотици мостове в онези трудни за журналистиката времена преди промените, по целия свят. Срещнал зрителите с големи имена в науката, литературата и изкуството, които тогава трудно можеха да се появят в българските медии“.
Вижте още:
КОЙ Е ДОСТОЕН ЗА НАГРАДАТА „ЙОСИФ ХЕРБСТ“?
Изглежда очевидно, че наградата е за дейността на Кеворкян преди промените – с почти 30-годишно закъснение. След промените КК смени езика и стилистиката си, даде мощен старт на чалгализацията на ефира с радио „Сигнал+“, включи се в медийната армия от бивши сътрудници на ДС, които се заеха да доказват, че всички са „мискини“ (ако използваме кеворкяновата стилистика). Като пример, ето част от определенията и епитетите, с които през 2012 г. той успява да нарече само в една страница малка група хора, чиито възгледи не харесва:
„Провинциални дрънкала; газени фенери, които искат да играят ролята на морски фарове, ехей; смукачи, оглозгвачи и ликвидатори с яростта на канибал; опозорители на народното доверие; най-провалени мискини; нищочовеци; дребни заядливци; келяви адвокати; дребни рибоци; някакви лисунгери; мелези между лисици и чакали; безподобна паплач; номинални типове; комплексари; приспособленци и случайници; омърлушени клоуни; идиоти; лакомници; изкормвачи; апологети на криминалната приватизация; отмъстителни и под ноктите си; тътрузещи се трупове от фризера; гробари; вечно гладни джуджета“.
РОДНИНА< МИЛИЦИОНЕР, РОДНИНА- МИЛИЦИОНЕР
с БОЛЕН..и булката ..
Емил Л. ГЕОРГИЕВ
11.11.2018
За какво Кеворк Кеворкян получи награда за цялостен принос от Съюза на журналистите?
айде, лельо, давам ти Официално тук Думата..
твоя е Трибуната....
вилней на воля...Ти си...
аз ще правя..Пицата и Салатата..
„Провинциални дрънкала; газени фенери, които искат да играят ролята на морски фарове, ехей; смукачи, оглозгвачи и ликвидатори с яростта на канибал; опозорители на народното доверие; най-провалени мискини; нищочовеци; дребни заядливци; келяви адвокати; дребни рибоци; някакви лисунгери; мелези между лисици и чакали; безподобна паплач; номинални типове; комплексари; приспособленци и случайници; омърлушени клоуни; идиоти; лакомници; изкормвачи; апологети на криминалната приватизация; отмъстителни и под ноктите си; тътрузещи се трупове от фризера; гробари; вечно гладни джуджета“.
Струва ми се, че такъв тип лексика по-скоро може да е повод за търсене на помощ (състоянието, свързано с натрапчивата употреба на неволни ругатни, се нарича Синдром на Турет), отколкото повод за журналистическа награда. Няма да цитираме още по-крайните изрази, които награденият използва по отношение на ромите и мигрантите, за да не даваме лоши примери. Това е работа на СЕМ и прокуратурата.
Нали плюеш Боко, а па обичаш , ПутКин, Болен и КК/ арменският ХЮдеин..
пърдяторът треБе да размисли..до утре саабахлем..
моля..дами и господа..
Благодаря, ама си по-бърза и от мен...ха ха ха..
като батко Стар, се хиля и аз, сорри..
4. radostinalassa - Профилът му е типичен
При връчването на наградите на СБЖ журналистът Димитър Стоянов от „Биволъ“ върна наградата, спечелена в категорията „Електронен сайт“, с мотива, че не може да приеме отличие в конкурс, номинирал също и хора, които били замесени в службите, гласи съобщението за награждаването на сайта на СБЖ. Димитър Стоянов се оказа единственият, който не прие за нормално да се връчи журналистическо отличие за колега, донасял за колегите си пред репресивния апарат, който крепеше тоталитарния режим на БКП 45 години.
Вижте още: „БИВОЛЪ“ ВЪРНА НАГРАДА ЗА ЖУРНАЛИСТИКА ЗАРАДИ КЕВОРК КЕВОРКЯН
Ние също смятаме, че такава сътрудничество е убийствено за журналистическата професия. От него печелят само тайните служби, а всички останали и особено журналистиката, губят.
Кеворк Кеворкян обаче не е изключение. Никак не е случайно, че и колегите му Тома Томов, Иван Гарелов, Петко Бочаров, Димитри Иванов, Даниела Кънева, Божана Димитрова… и още десетки от най-известните имена в тази професия, се оказаха агенти на ДС. Предположението, че принадлежността към тайните служби е била задължително условие за водеща позиция в медиите, изглежда съвсем основателно. Почти винаги това е тежко морално противоречие, несъвместимо с истинската журналистика, в която най-ценният капитал е доверието на зрителите, читателите и слушателите. Без него журналистиката става просто едно жълто блиц-развлечение от най-евтин вид. Тиражите може да са внушителни, но това е отпадъчен продукт от свободата на словото, в чиято класация се сриваме все по-надолу.