Постинг
07.11.2018 09:26 -
.....Euforia in Gold..
Автор: codetroina
Категория: Музика
Прочетен: 1369 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 08.11.2018 20:10
Прочетен: 1369 Коментари: 5 Гласове:
6
Последна промяна: 08.11.2018 20:10
...аВе, защо го пишете..''руSSко''...
и, моята Коледна картичка @
ЧЕРВената БАБ-Чица,от Червена вода.Русе
и, моята Коледна картичка @
ЧЕРВената БАБ-Чица,от Червена вода.Русе
очаквам..центриране..
.......
цитирай.......
потроших 4 компа..и два таблета, и 3 Смартфона...
накрая се оказа..че,ЗКУ..е виновно..
Боже, как ненавиждам тази тъпня..да не мога..
ни текст, ни картинка като хората..
извинете моето дръзновение..
цитирайнакрая се оказа..че,ЗКУ..е виновно..
Боже, как ненавиждам тази тъпня..да не мога..
ни текст, ни картинка като хората..
извинете моето дръзновение..
ставаш все по жалка и самотна..
пишеш за мен, а не ми даваш..думата..
жено??!
цитирайпишеш за мен, а не ми даваш..думата..
жено??!
успокой се..Ю ар дъ бест ъраунд..
ще пиша криптирано вече..
за Бога тъз Оруелска Слободия..така ме мачка..
Бог да даде, да издържа..
цитирайще пиша криптирано вече..
за Бога тъз Оруелска Слободия..така ме мачка..
Бог да даде, да издържа..
Златната Есен на моя Живот ...
В лоното на моята Златна Есен
се къпя доволно блажена....
морно лъчите топли попивам,
и в хоризонта с плаха усмивка се взирам.
Стъпка по стъпка уверено..
пътя си търсих дръзко надменно .
трудна беше борбата със сянката
на гладното и ненаситно Его.
Колко дълги дни, и колко самотни нощи,
сърцето ми възторжено очакваше
тези блажени , безметежни бъднини.....
А ,колко обида ,и горчива мъка прикри..
Ето ме накрая на пътя,сама и саминка..
с душа корава,помъдряла ....
стоя усмихната , брадичка подпряла..
но защо ли Тъга ме е завладяла....
Уморено златни листа се отронват,
и спомени пъстри вятърът гони..
Къде остана моята младост буйна,
и твоята неукротима мъжка сила..
Ах, как ми липсва тази топла закрила ,
само един Бог там горе ме разбира ..
но,защо така гузно…
и Той се покрива ...
25 10 2014
Джули
цитирайВ лоното на моята Златна Есен
се къпя доволно блажена....
морно лъчите топли попивам,
и в хоризонта с плаха усмивка се взирам.
Стъпка по стъпка уверено..
пътя си търсих дръзко надменно .
трудна беше борбата със сянката
на гладното и ненаситно Его.
Колко дълги дни, и колко самотни нощи,
сърцето ми възторжено очакваше
тези блажени , безметежни бъднини.....
А ,колко обида ,и горчива мъка прикри..
Ето ме накрая на пътя,сама и саминка..
с душа корава,помъдряла ....
стоя усмихната , брадичка подпряла..
но защо ли Тъга ме е завладяла....
Уморено златни листа се отронват,
и спомени пъстри вятърът гони..
Къде остана моята младост буйна,
и твоята неукротима мъжка сила..
Ах, как ми липсва тази топла закрила ,
само един Бог там горе ме разбира ..
но,защо така гузно…
и Той се покрива ...
25 10 2014
Джули
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 682